автор: vesan

Ухаеш на море и пясък,
на залези и топла пръст...
Над тебе чайките със крясък
разпъват въздуха на кръст.

И тялото ти очертава
под мен разпятие в тревата,
и богохулно обещава
в едно Небето и Земята

да събере. Една молитва
пулсира в топлите ми вени
и сякаш с чайките политва
към залеза и част от мене

докато другата изтича
молитвено в небесни бездни
и с устни тяло на момиче
създава от лъчите звездни.