автор: YOTOVAVA

Това е сън. Из нощното небе
се гонят полудели Персеиди.
Не ме буди във утрешния ден,
защото вече знам, че ще си идеш.

И знам – щом съска есента у мен –
тревите са простили на косача.
Не ме буди във утрешния ден.
Не искам да ме видиш как ще плача.

Как отзвучава сетният рефрен...
И болката понякога си струва.
Не ме буди във утрешния ден.
Така ще мога дълго да сънувам!

Животът някак ще си продължи –
подхлъзнах се в поредната му драма.
Във утрешния ден не ме буди –
по-лесно е да мислиш, че ме няма

На залеза с лисичите следи
заблудата е сладка и красива.
Във утрешния ден не ме буди.
Без тебе няма смисъл да съм жива.