Лятото подгъна босите си крака,
те меко потъват в мокрия пясък
там където вълните целуват брега
шум от криле… чайка… и крясък.
Слънцето бавно от морето изплува
от себе си леко водата изтръска,
усмихна се, потопи се отново
и заигра се с блестящите пръски.
Август е магия от златни моменти
затворени в раковина и миден гердан,
оставени стъпки по брега на морето
песъчинка от вечност, усмивка и блян.
Тиха въздишка и стон на море,
аромат на бриз, романтика и мечти,
нощи опожарени от звездно небе.
Август, морето, любов…аз и ти….