Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Vrytka
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14027

Онлайн са:
Анонимни: 354
ХуЛитери: 5
Всичко: 359

Онлайн сега:
:: rosi45
:: pastirka
:: JasminIvanova
:: Mitko19
:: LeoBedrosian

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Декември 2022 »»

П В С Ч П С Н
      1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031 

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
3 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаТакива ми ти работи
раздел: Разкази
автор: zika

Друго си е да си господар. Па, макар и на овце. И да се казваш Трайо. Трайо Венчила. И не какви да е овце, а шилета. Триста на брой. Живо тегло.
Върви му на Трайо в живота. Цяла война преживял. И даже бозал през тази война от жена. И сега разказва за това, като за някакво чудо, което го спасило от глад в окопите.
Като господар, Трайо си има най-различни удобства. Може да лежи, да се препича на слънце, да чука орехи, да философства...И затова си е намерил и един подкаровач, да му завръща овцете.
Подкаровач му е Анката. Другоселец. Ако не е в затвора. Защото Анката непрекъснато се забърква в нещо. Веднъж продал два чужди коня, а преди това продал жена си на един циганин, а по-преди обрал един поп във влака за селото, а по, по, по-преди – за най различни други неща.
Трайо Венчилът пасе текезесарските шилета. Водят му се на живо тегло. Пасе ги при Айрян дере, в скута на върха.
Защо шилета?
Ми, защото има келепир. От дзвиските – овци дето дават мляко, пак може да има келепир, ама и работата е много, а Трайо иска много келепир, с малко работа. Със седмалите – яловите овце, също си има ядове. Та, затова гледа шилета.
Пасе ги по върховете, подкаровача ги гони, а Трайо лежи.
Трайо обича да си лежи най-много на Равни Чал, където е бил турският пост – границата между Княжество България и Турция в далечната 1878г.
По неведоми пътища селото се оказало в ничия земя – ни в Турция, ни в новата България. Та така до съединението.
Та, лежи си Трайо горе, пече се до кръста, а сивите наполеонки е навил до коляно, мърда боси крака, троши орехи и рича:
- Риба се лОви, у мътна вОда!
А, ако минат двамата братя - докторите на път за езерата, пита:
- Докторя, я ми кажете вие на мен, аз как да се зачувам?
И така лятото се изсулва неусетно. Трайо, ем се пече по върховете, ем диша най-чистия въздух на света, ем яде шилета на корем.
Защо ли? – Защото, кога дойде време да ги сдава, назобва ги със сол, води ги да пият вода, колкото си искат и живото тегло му идва и отгоре.
Хубаво нещо е живото тегло...
Трайо е и гробар. Кога снего дойде горе по върховете, слиза долу в ниското, да пасе шилетата в ливадите до селото. И кога удари камбаната на умряло, ги заебе и отива да кОпа гроб.
А, се знае, че по гробовете винаги има шише вино и понуда за ядене. Та, копа Трайо – и яде, и пие за Бог да прости. И после пак си се върне при овцете.
Но да си имаме уважението - всяка работа е важна. Не е лесно гроб да се кОпа. Ни в киша, ни в суша, ни в замръзналата земя.
Лятото има друг гробар. Иначе, кога се върне Трайо, есента, да копа умрелите, този гробар става колач.
Това е свързано с една друга личност.
Анго. Анго царат.
Но трябва да се знае, че никой от тях не е това, което е.
И Анго царат не е това, което е – гробар, колач. Той е Пробивач. Пробива камъните, за да се сложи в дупката взрив.
Това е професия, която трябва да има във всяко уважаващо се село.
Анго е цар на камъните, на камъните и бордюрите. Защото асфалт може и да няма, но за къде е село без бордюри.
Та, такива ми ти работи!


Публикувано от anonimapokrifoff на 20.08.2018 @ 13:50:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   zika

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

За баба ми Полихрония (из спомените на Джимо)
автор: Zvon
1270 четения | оценка 5

показвания 32324
от 50000 заявени

[ виж текста ]
"Такива ми ти работи" | Вход | 0 коментара (0 мнения)
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.