автор: antoan1antoan

Пада златен лист до мене,
слънчев лъч ме гали пак.
Сам по пясъка вървя
и боли от любовта сега.

Нова есен - драма реална.
Сцена и сълза.
Нова песен - хоризонти.
Маски паднали в тъга.

Прашни спомени изтривам.
Каня вятъра на танц.
Гларуси над мен кръжат,
а вълните търсят своя бряг.

Нови дрехи, нови надежди.
Друга топлина.
Дни различни, нощи страстни.
Нежен поглед на жена.

Кораб тръгва към простора.
Чужда сбъдната мечта.
Плачат струни на китара.
Гаснат думи и една съдба.