автор: Antioh

Полетът започва с едно завъртане на китката в алегро, което
Изстрелва в друго измерение на безкрайна свобода и танц...
Утро е и то тропа охотно по гърба на пустинята..........
Тя огъва снага бавно от удоволствието
Слънцето още спи, завито в пелените от червеникави облаци......
Както казва стария Дон Хуан, „една отделна реалност“.....
В ледения скут на вселената се гуши........
Ускорението е душевна оргазмена експлозия
Самодетонираща се всяка секунда..........
Мотора лети всред стотиците километри дюни,
Нежно разкъсва тишината на пустинята, като излишна рокля
На жена съблечена свенливо в лятна нощ по Шекспир....
Извивките на пейзажа са убийствено съвършени
За всеки мъж
Като безкрайни бедра, в търсенето на чиито край,
Моториста не помнеше кога се бе загубил тук за първи път
Наивно е да вярваш, че ще намериш изход в пясъка....
Пустинята поглъща всички самотни мотористи
Тръгнали да прекосяват бедрата на пустинята
Щурче свири на цигулката си, скрито някъде наоколо
Нотичките подличко се просмукват в пространството......
И изпиват всичкия въздух.........