автор: antoan1antoan

Мъжът караше колата си по дългия и пуст път. Полета с непозната за него растителност, се мяркаха отляво и отдясно. Наближаваше 18.30 часа, и светлината започна да се превръща в здрач. Живото огънче на цигарата беше единствената компания на пътуващия. Дори радиото не работеше в тази местност. На пътя, отдясно, се появи фигура на жена. Ей така, от нищото.
"Тук няма сгради, не съм срещал друга кола от половин час" - мина мисъл в главата на Джон. Но фигурата съществуваше. Мерцедесът закова, когато се изравни с жената.
- Качете се! - каза мъжът.
Женската фигура се премести от пътя, сядайки на предната седалка. Двигателя изръмжа и немската машина потегли. Джон погледна с периферното си зрение към новата си компания и установи, че момичето излъчва магнетизъм. Дрехите и стояха добре, но бяха особени като материя и цвят. А и не отрони нито звук, за тази изминала минута. На него самия също не му се говореше, което му се видя неестествено. Думите, които се надяваше да изрече, сякаш бяха заключени.
В един момент, точно когато машината се бе ускорила до 120 км/час, Джон чу собствената си мисъл:
- "Спри"!
Без да знае защо, младият мъж наби спирачките. Пътят беше все така пуст. Гумите изскърцаха зловещо, но колата спря, все-пак безпроблемно, като изключим следите, които останаха от спирачния път. Погледна към момичето, което го очакваше с влажен поглед. Късата пола не скриваше вече бельото, със странна рисунка, точно на онова място, което го привличаше неудържимо.
- "Прилича на някаква звезда - трябва да е някаква мода" - помисли си Джон. В следващия миг, младежът усети, че потъва в плътта на красавицата. Удоволствието го порази като гръм.
- "А сега ще погълна Душата ти" - информацията проникна в съзнанието му, оцветна с роботски обертонове. Видя като на филм как светла, чиста енергия се устремява към устата на непознатата.
- "Но как така тръгна сама??" - беше последната плътска мисъл на Джон. Мозъкът му работи още точно 40 секунди.
Младата жена стана и пипна безразлично, изтичащата лепкава течност между краката си. Изхвърли в тревата свалените гащички, пооправи и полата, оставайки гола под нея. Очите й блестящи, като на хищник, промениха изражението си към миловидна притегателност. После излезе на пътя и зачака отново.