Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pts2grimm
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13994

Онлайн са:
Анонимни: 424
ХуЛитери: 0
Всичко: 424

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Май 2022 »»

П В С Ч П С Н
            1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
5 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаПревъплъщението на Розата
раздел: Фантастика
автор: antoan1antoan

"Сферата на Шварцшилд" е теория, според която пространството може да се изкриви дотолкова, че да се затвори напълно и да образува нов - "заключен свят" (друго измерение), който може и да е копие на обичайния, но понякога и да функционира самостоятелно и независимо. ("примка" на Времето) Карл Шварцшилд на немски: Karl Schwarzschild), (1873–1916) е немски физик и астроном,
допринесъл с математическите си решения за развитието на теорията на относителността и квантовата теория.

Хакерът лениво погледна към огромния екран, увери се, че всичко е наред - и се отнесе в размисъл. Долу, вдясно на десктопа, мигаха в зелено цифрите, изписващи датата:
12.06.2090 - 07.30.AM.
Последните няколко компютърни прониквания на този 18 годишен човек хвърлиха в паника ръководствата и на двете супер сили - САЩ и Русия. Този младеж беше стигнал твърде далеч. Вече знаеше какво съдържат куфарчетата на президентите на Великите държави. А именно: кодовете за изстрелване на ядрените ракети, а освен това и местонахожденията на всички подземни хранилища за ядрени глави. Независими от неговите "пръсти" до този момент бяха само атомните подводници, защото те не бяха директно свързани с глобалната мрежа за защита или атака."Господарите" на океана имаха голяма самостоятелност, друга схема за приемане на заповеди от висшето командване, а и отделна компютърна мрежа. Ханс отпи първата глътка от сутрешното кафе, което биоробота-прислужник беше донесъл. Започна да натиска клавиши по клавиатурата. Дългите му пръсти, красиви като на някой художник от миналото - сякаш изпълняваха особен ритуален танц. Хакерът предпочиташе този старомоден начин на общуване с компютъра си. Спокойно можеше да го управлява и с мисъл, но удоволствието да се натисне "Enter" с показалеца - и то с лек "удар", беше неповторимо...
Изглежда орисниците на Ханс му бяха предопределили живот, в който да му се сбъдват всички мечти. Или почти всички... Преди две години срещна Елизе - красиво русо момиче, толкова миловидно и чаровно, че Ханс "хлътна" по нея още от първия миг, в който я видя... За Елизе той беше готов на всичко - от това да покори целия свят - до това да сътвори нов такъв - на базата на електрониката. По-добър и по-съвършен.
Животът ги завъртя в люлката на щастието. Ханс вече почти беше повярвал в Бога, когато ракът сграбчи Елизе и не я пусна, докато не я "удуши" до край - и тя издъхна с отворени очи в ръцете му... (Ракът се лекуваше през този отрязък на времето, но определени форми мутираха и водеха до смърт, въпреки химио-терапията). През изминалата една година от смъртта на момичето Ханс направо полудя. Във всички аспекти на тази дума. Думата "луд" се съчета с друга - "гений". Три месеца почти не се хранеше. Не излезе от стаята си. Не участва във високоплатените състезания, които телевизиите организираха, а момчето печелеше като на шега. Последния път, когато спечели половин милион долара - красивата водеща на предаването "Спечели сега", го нарече "Бог на виртуала". Вие сте "Бог на виртуала", господин Крюгер - бяха точните ù думи, преди да му даде куфарчето с парите. Но... сега господин Крюгер се чувстваше тотално прецакан! За какво му бяха пари, титлата "гений", обожествяване - когато Елизе я нямаше?? Бог ли? - мина му една мисъл като мълния. Ако съм Бог... това значи??!! Красивите пръсти отново заиграха по клавиатурата. Тя тракаше нежно. Буквално започна да мърка като живо коте - усетило прясна рибка. Екранът замига и угасна два-три пъти. Появиха се звуци, сякаш идващи от друга планета. Очите на Ханс стояха неподвижно. Само пръстите работеха. Работеха... Работеха! Обслужващият личен робот, тръгнал да му донесе любимата чаша джин с тоник - замръзна. Въпреки обичайната си програма за обслужване, въпреки че бе робот - нещо го спря. Ханс плуваше в друго измерение - уж беше в стаята, а го нямаше. Той летеше, той беше разложил ДНК-то на човека на най-малките му части. И започна да изчислява. Компютърът му - последен модел на науката и техниката започна да изпраща сигнали за претовареност - един, втори, трети... но на Ханс и миглите му не трепнаха. Танцът на пръстите продължаваше с все по-голяма и по-голяма скорост. Роботът имаше пластмасово сърце и течност вместо кръв - но в един момент от очите му потекоха сълзи.
- Какво става с мен - та аз съм само слуга...
Въпреки трогателните метаморфози на машината обаче - Ханс не забелязваше нищо около себе си. Той се беше обърнал навътре в своето "Аз" - все по-надълбоко и по-надълбоко. Ханс търсеше Душата на Елизе! В Астрала, в космоса - в информационното поле - или където и да е! Само да я намери, а защо не и да я сътвори отново - дори... /нали е писано, че човек е "образ и подобие" на Бога./ Би трябвало да може да създава живот. А после е лесно. Имаше в сейфа си кичур от русите къдрички на момичето. (от запазените клетки в косите, чрез ДНК - възстановяването на тялото е решима задача).
- После е лесно, после е лесно... повтаряше някакъв глас в съзнанието му. Имплантиране на душата в тялото - иии... Елизе ще се появи за нов живот!
Компютърът започна да примигва все по-често и по-начесто... по веригите му течаха на висока скорост единици и нули. В стаята дори осветлението взе да прекъсва. Ханс сякаш се беше изключил. Пръстите играеха. Сърцето му изпомпваше бързо-бързо кръвта, която трябваше да захрани мозъка му. А мозъкът - трябваше да реши най-невъзможното нещо на този свят, освен - ако задачата не я решава Бог! Роботът-слуга се самоизключи. Пластмасовото му сърце не издържа да гледа Господаря си в този странен и зловещ транс, в който беше изпаднал. В един миг - екранът светна примамливо и силно. Показа се образ на красива роза. С дълго и тънко стебло. С типична за розите трънливост, но и с магията на полуразтворените алено-червени листа. Последва надпис "Yes"!
Хакерът не бързаше да се радва. Този "фокус" още не беше правен от никой смъртен човек. Това "да" означаваше, че розата е най-подходяща за намислената генетична трансформация от младежа-Бог. От генетичните структури на тази роза трябваше да се възстанови същността, тялото и съзнанието на Елизе. Полагаше му се глътка кафе. За да събере всичките си способности и после да натисне любимия си клавиш. А сега - пълните изчисления! Започна бурното надбягване на мисли - с цифри. Състезанието на живота му! Ханс отново изпадна в хипнотичен транс.
Екранът пак замига странно, сякаш се поколеба за момент - и изписа: "Completed. Please press ENTER to start the process"
Ханс отвори свещенния сейф. Къдричките на Елизе погалиха дланта му. Сложи ги в джобчето на дрехата си - точно до сърцето, и затвори ципа.
След това подреди в куфарче няколко важни вещи - трансформатора за изкривяване на пространството - синдромът на "Сферата на Шварцшилд", мини лаптоп - последен модел, диск с информация за всички достиженния на генното инженерство до момента, диск съдържащ всички албуми на "The Beatles". И най-накрая - малка пластмасова бутилка в която имаше смесен джин с тоник.Компютърът чакаше заповедта на Бога - смирено и сякаш безучастно. Хакерът погледна екрана - хвърли един бърз поглед на любимата си клавиатура и натисна клавиша

ENTER!!!

Компютърът простена. Звукът, който се чу - беше специфичен и точно като този, който издаваха свръхзвуковите изтребители, когато преминават звуковата бариера. Появи се и леката мъгла, така типична за процеса.Мощна сила сграбчи Ханс и го запрати в електронния свят... после всичко утихна.
...
Градина. Слънцето грееше ласкаво и се чуваха птичи песни. Една вълшебно-красива Роза си растеше самотна и беше разтворила своите листа, обагрени в червено. Сякаш от НИЩОТО се материализира Ханс. Погледна цветето за миг, целуна всички листенца едно по-едно - и си избра подходящ трън. После натисна върху него показалеца си - точно както натискаше любимия си клавиш "Enter". Появи се голяма капка кръв, която Хакерът постави внимателно в сектора за материализиране на "Трансформаторът на сферата на Шварцшилд", като не пропусна да добави и русите кичури на любимата си. Прегърна Розата. А после - завъртя ключа, който възпроизвеждаше изкривяването на пространството около тях.
...

Мюнхен - Германия. Вечер. Светлини и реклами.

- Ханс! Да вземем такси?
- Разбира се, Елизе ... мислиш ли за десерта??
- Колко добре ме познаваш... палачинки с конфитюр!
Гласът на Елизе се вливаше във всяка молекула от тялото и съзнанието на Хакера!
Таксито закова веднага, след като Ханс вдигна ръката си.
Вече в "Мерцедеса" - Хакерът помоли шофьора :
- Бихте ли пуснали този диск с музика?
- Разбира се, господине!
Ооо! Та това е "Lady Madonna" на групата която е от 20 век - "The Beatles".
И аз харесвам тази група от далечното минало...
След вечерята, вече в леглото, Ханс промълви
- Мила, сънувах странен сън - че утре ще ти се появят малки бодли, като на роза...
А после - вечерта ще изчезнат...
- Знаех си, че от теб всичко може да се очаква - усмихна се Елизе.
Обичам те ! Знаеш - че ти си моят Бог...

Елизе така и не осъзнаваше колко бе близо до чистата истина.


Публикувано от viatarna на 13.08.2018 @ 11:54:47 



Сродни връзки

» Повече за
   Фантастика

» Материали от
   antoan1antoan

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

22.05.2022 год. / 00:28:08 часа

добави твой текст
"Превъплъщението на Розата " | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Превъплъщението на Розата
от LIANIK на 16.08.2018 @ 22:03:40
(Профил | Изпрати бележка)
Мда, хубаво е! Хакерите са самотни хора без прекрасните рози...наистина. Поздравления!:)