автор: Ray

Достигайки предела си,
се изумявам,
когато, затворила очи,
прескачам "смело" в нищото.
Установявам, че пътеката ми,
вместо да пропада,
проправя крачка-път на нещото,
а хоризонтът,
вместо да се приближава,
избледнява.
И сякаш си стоя на мястото
и не помръдвам ни на йота,
и само погледът ми по-далече стига -
хм, в миналото на живота.
И все по-малко знам,
а все се разширявам.
И почвам сякаш да дрънча фалшиво.
Докога да продължавам.
И мога ли изобщо, да избирам.
Изгубена във себе си, почти невидима,
побирайки дъгата на живота видимо,
намирам се. На хоризонта...



"И някак си
израстваш
до безкрайност
и се смаляваш
до невидимост"

"Във вековна гора"
bogpan