На зазоряването в глътката червена
не виждам обещанието за сполука
и в боязливите отблясъци на светлината
се разводнява плахата надежда
за ден красив, благополучен.
След нощното очарование на пълнолунието
пропява ранобудния петел на нетърпението
и в нощните дълбоки сенки,
в неясния контур на сън прекъснат,
към мен се плъзга много тихо
една дълбоко дразнеща неопределеност.
И в нея, стресната и отчуждена
загубва мисълта ми ясната поанта…