А помните ли го: с изцапана престилка,
с ръце треперещи от тихото пиянство снощи?…
В дюкянчето с олющена мазилка,
с тръпчива миризма на гьон и кожи.
По рафтовете: моля, потърсете
къде са вашите любими боти!
Ах, как прекрасно са изпипали ръцете -
вълшебните ръце на чичо Злати!
Подметките са точно като нови.
За още два сезона – той подмята.
Оставяш левчето до чашката с пирони,
щастливо се усмихваш на вратата.
Сбогуваш се и чуваш как почуква –
в подметките, умело, клечици забива.
На старите обувки, слага кръпки…
А вечер ще разтушва пак с червено вино.
Уж, станали сме вече по-богати -
днес кърпени обувки кой поглежда?
Но винаги ще помним, онзи, чичо Злати,
защото кърпеше и нашата надежда...