автор: ivliter

В дъжда се всичко изпокри
и хоризонтите се свиха в своите измокрени гнезда.
Смълча се тропотът от бягащите стъпки
и заплющя дъждът, ехидният му смях отекна
пред смаяните погледи под тръпнещите стрехи.
От наводнените градини
закрякаха нетърпеливи жаби
и се разнесе радостта им
из разводнените пространства,
в които вече въздух не достига
от падащата във несвяст вода.
И в този дъжд неописуем
е мокра вече даже мисълта ми.