автор: apostola

Душата ми- вече свита и плаха,
остава тя вярна на делника тих.
И моите мисли това го разбраха
и аз го отчитам във всеки мой стих.

Записвам отдавна във личната сметка
кога и какво съм подал и съм взел.
Живея си още във земната клетка
и колко години съм пътьом превзел...

Каквото нататък със мене ще става
ще си го посрещам със хляб и със сол.
И знам си го днеска, че малко остава...
Това ме предпазва от лош сърцебол.

И тихо, и кротко във мене живее
душата ми чиста на дядо и мъж.
Но мисъл в главата ми още милее
за времето в образ на ангел и хъш.