Орехът се вълнува,
листата припряно скланят глави –
шушнат, шушнат.
Костеливо ръкомахат на вятъра клоните.
Хлопатарът в тревата помръква.
Църквата – запушва уши,
да не слуша.
…Измряха старите къщи.
Детството буреняса.
Слаби свещици са спомените.
Сумрачно е сега подивялото село
с порти клеясали.
Планината настъпва.
Корените си да нахрани…
Орехът се вълнува, вълнува.
Бълнува за своите корени.