автор: pc_indi

В градината ми се обичат таралежи-
танцуват около черешово дърво.
Не мога да заснема бодливата им нежност,
защото Бог затулва камерата ми с крило.
И срам ме е...Прибирам я със благодарност
за тази подарена ми и споделена чест-
да бъда част и да ме бодне любовта им,
когато се обичат точно днес-
когато Той ще се преобрази
и дрехата му ще е светлина,
и ще разпръсне на милион искри
илюзията ми за самота,
а свободата ще изправи ръст
над всичките ми страхове,
и ще посее шепа упорита смелост
в разораното ми с огнен плуг сърце.
В градината ми се обичат таралежи
и раят свива пухкави уши
в къпинова и ябълкова нежност,
нощта във ден когато се преобрази.