автор: LIANIK

Аз съм тлъста жена, със голямо сърце.:)
„Биволско” често наричам го.
И смеят се хората – о суета:
„Изкукало в тази е всичкото!”
И тежа си на мястото, простор трябва голям,
да влезе, такава дебела „многотомна” душа,
с която дарил ме е онзи от горе.
Какво да го правя – три пъти зарича се,
И трито остави ме Жива !:)
А, може би просто защото съм зла,
И горе ще вия : – За бога помагай им!
Те хората имат суета, но сирачета всъщност са милите!
Не крия аз себе си…Не!Такава съм –
дишаща, искрена …момиче – жена,
жената – момиче, девойчето прелестно,
така е орисано.
Не живея със злото – всеки ден виждам го,
И стъпкана здраво била съм ,
разкъсвана,дърпана, още повече отритвана,
нима ще ме уплаши още пясък в очите.
Не! Хипопотам, преглъща се трудно,
А тлъста жена :), - невъзможно!
Къде ти двуличница в мене сега,
Две само крила са отчупени :)-
Отдавна било е това.
И спирам да пиша във рими, горчи,
а люто обичам, но не и проблемите.
И щом някой изгони ме – просто си тръгвам,
Оставила всичко, но взела със себе си.
Светът начумерен е - Дишаме!


Ако е поезия, считайте, че е и хумор и сатира,
един вид надсмиване над себе си.
От дивите животни наистина ми харесват хипопотамите,те си имат определени скрити качества, които аз много уважавам,затова, считайте това заглавие, като лично обръщане автор към лирическа и обратно.