автор: secret_rose

Докосвам с пръсти хладните дъна,
зеленият им пулс
и самотата им.
От дробовете ми извира музика
и нито трела не напомня с нищо
нито един човешки връх,
ни твърдина.
Изтичам край очите на коралите
с дихания от розовия изгрев,
завихрената лекота на пясъка
и шеметния бяг на песъчинките.
Край мен е тихо,
тихо,
като вакуум,
поел вселените на мисълта ми.