Почти е лято, даже се усмихна
ръждясалият от дъжда улук,
небето грейна в сутрешна молитва
през облаците - сякаш от памук!
И август е, но някак си покорно
разстила топлината си ... едва,
а някъде по празните дворове
отдавна се разхожда есента!
Почти е лято, но не се завръща,
а просто тъжен смях , преди сълза,
във скута на самотна, стара къща
старица си говори със дъжда!