автор: sisi

Любовта и омразата - две добре опънати струни,
чиято цигулка сякаш в пламъци от спомени гори,
те винаги свирят помежду ни
и живота ти крепят дори.

Мракът често те обгръща
и задушава те със студения си дъх
той винаги готов е да се връща,
взимайки отново и отново връх.

Сърцето ти прилича на изоставена къща,
която обвита е в прах и мъгла
и ето пак омразата се връща,
за да продължи пъклените си дела.

Завърта ръждясалия ключ на твоята врата
и дълбоко в сърцето ти влиза
отваря тя и друга врата...,
след това надолу по стълби слиза...

И ето как незабелязано се превръщаш в оръжие за мъст,
защото мракът стигнал е до дъното на душата
омразата сложила е над теб черния си кръст
и превръща те в олицетворение на лъжата.

Тъмнина,
всеки ден
без светлина.
Всеки ден
безкрайно студен,
а целият свят е една покрита с лед равнина.

05.11.2000 г.