автор: misteriavechna

Когато съм от тъмната
страна, кръвта извира
и пускам музика по вените.
Спасението са ръмжащи
жици, назъбени до тон-
брутално неудържими херци.
Уродите в мисълта управляват
пулта с шокова агресия,
тлаките се сбират на депа,
трупат черно и за бели дни.
Тъмното от тъмната страна
е много силно кръвожадно,
вмирисано на леш,
от неподозиращи меса,
забива гладен зъб
в не невинна жертва.
Имам много и искам да му дам,
но вместо да го утоля,
гладът израства.
В светъл ден за тъмната страна,
филмиран в черно-бяла бленда,
изопват струни криви огледала
наредени в пулсираща колода.
Избиват фази с променлив ток,
генериран в пръстите на гневен
нотописец.Носталгия по грубо
ми- минор зацикля в неизказани
фрази.

Гръмва фойерверк подсилен
от прожектор,
плавно се люшка пепел,
няма смисъл да бърза,
застила цялото тъмно.