автор: pastirka

Люлея се на тънкото стебло,
треперя върху листа на живота.
Родих се в приказка без потекло,
не различавам кюлче от банкнота.

Притихнала в косите на нощта,
готова съм живота си да браня.
Очаквам оня взрив на суета,
след който и дъхът нанася рани.

Когато малка капка красота
не може даже с лупа да се види,
аз искам да се скрия под листа,
но се страхувам да не ви обидя.

Сега водата носи ме натам,
където няма тиня и жабоци.
Не трябва да живееш в страх и срам! -
ми каза татко Ханс. Добри уроци.


... Вълна от див и истеричен смях
сценария на приказката скъса.
Дали герой от персонажа бях
да питам антиквар е вече късно.