автор: Mariell_Desing

Времето е просто Юпитеров пръстен -
космическа роса по петите на звездите,
луна в разрошен полет,
изгубено слънце в тревата на спомена.
Няма къде да се приземя,
а и всъщност не искам.
Стрелките ми отдавна кървят
в затворен кръг.
Вечен часовник съм.

Времето е просто изгубена обица,
когато последните капки роса
се отъркват по студените ти пети,
а ти все още не си отръскала
сънната заблуда
от разрошените си коси...
Къде отиваш, при кого?
Там отдавна няма никой...
Мимолетна сянка, крехък плод,
поел в себе си цялата горчивост
на още един несбъднат живот.
Никой никому не е нужен -
закови стрелките на стария часовник.
Времето е просто изгубена обица...