автор: Kanegan

В тишината се чува пулса на Бога, другите усещания са илюзия...
Болката изгаря мъглявините на егото, светлината ражда вселени...
Създаденото с любов, тече като река от Сътворението.
Свети с любовта си, даровете на сърцето са скъпи, те са животворна вода за нечия душа.Ти си капка от океана на Безкрайността, част от сърцето на Бога.
Всеки ден душата се колебае в любовта си към Бога.Не оставай през теб да мине лъча на мрака.Вземи вдъхновението за стълб към небето.Осияй светът с това, което обичаш и го дари на хората.Има хиляди начини да се поклониш на Всевишния, и да възпееш съзиданието...
По твърдите камъни, има само лишеи.Бъди като земя, раздай се, за да никнат класовете на Божественият свят...
До скоро се разяждах от съмнения, защо е устроен така несправедливо света.Окото на душата видя във всичко сиянието на Бога...
Когато загубиш всичко най- мило, и душата се скъсва на милиони парчета от мъка, влез в сърцето си обичай...Там е Бог и те обича...
Бъди светъл като слънцето, вечен извор на светлина, бъди тъмен като нощта за лошото в света, бъди безкраен извор на обич и прошка...Бъди като смърт за яростта и гневът, бъди жертвен, като земята, бъди себе си, глас от сърцето,постъпка от душата, бъди като Вселена раждаща светове от себе си...
Работи безкрайно върху мярката на обичта, като алхимик създавай светове от благородство.Забрави за себе си,постепенно ще се роди сърцето ти от Бога, така ще си светлина от Него.
Ти си унил в болката, а раждаш светлина; мислиш, че си забравен, а си се възнесъл във висши светове.Ти не чувстваш своята значимост за Бога, като дете на Вселената ...
Ти гледаш небето, че е много високо, а не знаеш,че духът ти се рее всяка нощ в него...Толкова е близко, че това е твоят дом Безкрайността.
Не страдайте, Бог пренарежда своята матрица всяка секунда.Вашето стадание е неимоверна радост за друг.Обичайте се, вие сте деца на Бога...
Човекът е като гроздове от емоции, радост, тъга, съжаление, гняв, страст, низост...Като пеперуди хвъркат състояния на умът...Ние сме гостоприемница.Всичко минава на кинолента, хабим житейската енергия, преразхождаме я...Не се замисляме за ценните уроци на емоциите, късчета живот, с които плащаме...Всичко да приемем със задоволство и уважение, като безценен урок от Учител...Да сме благодарни за всичко,защото най- мъчно се усвояват уроците на мярката...Живота е мъдър водач...

Тези мигове дълбока тишина са дарове свише.Ако са истински, те ти преподават безценни уроци...Не търси нищо, те са красотата на Промисъла ...Слей се с мълчанието...Стани безмълвие за Абсолюта, умри и чуй тишината.Тя води към светлината и стъпките на вечния живот...

Скръбта изчиства с горчилка старото и ненужното.За да налее сладостта в нови форми.Каквото изкорени от сърцето като отрова, ще поникнат нови корени на нещо по- добро и по- красиво...

Ако всичко се изпепели и остане мрак,светлината ще си ти...

Павлета Павлова