Те - бурите са с имена
различни и епични...
самотни клетки смерч
и мълнии, и вятър...
захранващи единствено страха.
А небесата над страха
не са различни!
И бурята си има драма!
Сама забива си кинжал.
След зрелищната си игра,
с последния си дъжд
тя винаги умира...
Не взела само, но и дала
от този дъжд -
страхът да генерира сила
в онзи, който я е надживял!