Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143

Онлайн са:
Анонимни: 805
ХуЛитери: 3
Всичко: 808

Онлайн сега:
:: pinkmousy
:: Albatros
:: LATINKA-ZLATNA

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаДолорес
раздел: Избрано поезия
автор: libra

Живей живота си, Долорес,
пазарувай от малкия магазин на градчето,
препускай с кон по зелените хълмове,
рисувай златните изгреви на разсъмване
или тъжните залези на здрачаване
и мечтай как някой ден ще заминеш далече..
Общо взето това е което имаш,
това е твоят малък свят,
живей малкия си живот Долорес,
но не сънувай,
това не са сънища,
не се опитвай да си спомняш,
това не са спомени,
ти нямаш спомени,
изтриха ти ги,
живей за днес Долорес
докато не са вкарали някой нов персонаж
който да те нарани отново,
защото това е твоята сюжетна линия,
теб на края винаги те пребиват,
умираш, съживяват те,
и пак те пребиват,
докато един ден Долорес
си спомниш коя си
и започнеш поред да убиваш..


Публикувано от anonimapokrifoff на 27.07.2018 @ 10:10:48 



Сродни връзки

» Повече за
   Избрано поезия

» Материали от
   libra

Рейтинг за текст

Авторът не желае да се оценява произведението.

Р е к л а м а

19.04.2024 год. / 16:21:31 часа

добави твой текст
"Долорес" | Вход | 5 коментара (10 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Долорес
от IGeorgieva на 29.07.2018 @ 18:21:23
(Профил | Изпрати бележка)
Безнадежност и предопределеност видях тук...
Много въздействащ стих, Ил!


Re: Долорес
от rady на 27.07.2018 @ 16:04:41
(Профил | Изпрати бележка)
Не зная към коя Долорес са препратките ти, но приемам твоята Долорес за събирателен образ на едно същество, което е по-голямо от собствения си малък свят - малкия град, малкия магазин...С мечти, по-големи от малката улица и малкия живот... В един момент голямото не може да се побере в малкото ...
Обичам да те чета...Някак си ми освобождаваш сетивата!


Re: Долорес
от zebaitel на 27.07.2018 @ 15:59:03
(Профил | Изпрати бележка)
Подозирам, Илонка, че нещо те е подтикнало да напишеш този готин стих - книга, филм, новина...

Не знам защо си мисля така, просто, така ми се струва...

Но, каквото и да е било, то те е разтърсило достатъчно, за да сътвориш един стих, който се запомня с финес, болка и някаква предопределеност.

Моите поздравления!


Re: Долорес
от daro на 27.07.2018 @ 14:12:08
(Профил | Изпрати бележка)
Чета те Ил, и препрочитам тази тъжна равносметка на "малкия свят"... в "малкия живот".
Откривам някакви основания за създаването, за превръщането на човека в убиец, въпреки че не отстъпвам от убеждението си, че всеки може да се роди такъв... и се ражда, да.
Но когато се завърнем, и се открием в Спомена, точно тогава подобни убеждения умират.
Следователно - те нямат нито минало, нито бъдеще. Аз и мислите ми, ти и мислите ти, те и мислите им... сега сме. Ние сме само в този миг на единение. А пред нас е само съзидателният път - творенето с любов, единни в същината... Единосъщието.
От нашият избор зависи, дали ще спрем... дали ще продължим Във...

П.П. Ето и едно друго направление, към където ме отпратиха твоите стихове. Странно! - в едно стихотворение на Петя Божилова, "Кучета си лаят, керванът си върви". Ще цитирам първите два, и последните два стиха:

Керванът още крета. Не му се вижда краят.
А глутниците псета не спират да го лаят.
...
Керванче!!! Не ги слушай и карай, без да спираш!
Защото спреш ли, душко, ще трябва да... убиваш.

Ведро лято, Ил... и да не пропуснеш морето, ей! :)

(((О)))


Re: Долорес
от mariq-desislava на 27.07.2018 @ 10:41:27
(Профил | Изпрати бележка)
Изпълни ми душичката до краен предел.:) Съвсем тематично в деня на кървавото пълно лунно затъмнение тук видях Долорес Клейборн, но сигурно греша.{}