На Асар Кая, в средата на липсата на цивилизация
Чувам ясно
Вятъра
Птичките
Слънце хапе кожата ми
И звука на чанове ме удря в челото.........
Тракийските ниши в скалите ме гледат подозрително
Хвърлил си ме да се давя в рая български значи
Без пояс съм
Че гледката ми е на десетки километри Родопски върхове..........
Мотора кротко ме чака притихнал на сянка под една слива.............
Даже една пресъхнала чешма я чувам ясно как шурти
Чувам и стъпките на старата жена със забрадка която ту запява, ту спира..........
Пладне е, жегата се е изтегнала на един дувар и пуши кротко.......
Така си говоря с Бог и се разбираме
Като ми се напълнят очите с родопско море
Паля мотора и се прибирам бавно към Пловдивските брегове...
Каквото и да разправят е ясно, че Бог е роден между селата Женда и Небеска.......
2018. Асар Кая