автор: liulina

Щом облякох лятната си риза,
севернякът по ухото ме облиза,
сложих бански да събирам тен,
той обгърна ме с лъх студен …
Слънцето по кожата ми си играе,
а леденият вятър бори се да ме омае,
уж е юли, нещо мяза на октомври,
дъжд ме гали и напоително ме мокри …
Битка водят за тялото ми ветровете,
ту разтапям се, ту ме галят студовете,
нежен летен бриз и ледени пръсти,
дяволска игра, ще се прекръстя!
Ех, мадама съм си аз желана,
от дуалност обладана,
черно-бяло, топло и студено,
слънце лятно заскрежено …