автор: apostola

Като топло кестенче във джоба,
чувствам твойта близка топлина.
Като светла болка и тегоба,
ти бъди в сърцето ми жена.

Ти си моя птица белокрила.
В моите мечти си ти крило.
Всеки ден ми даваше и сила,
и за всяко бИло, не билО.

Днес си като есен, моя скъпа-
правиш ме със ценноси богат.
Не признаваш ти сега калъпа
на сезоните във този град.

Ти затваряш кривите пространства
във мечтаното от нас кълбо.
Там.където любовта ще стрснства
с теб и с мене, мила, за добро.