автор: Marta

Огромните ни
железобетонни
кутиести
гета
села вертикални -
зъбати
ръбати
шипати
миризливи
смогливи
уродливи
гуреливи
гранливи
вонливи
студени
изолирани
полирани
лакирани
лукс-ирани
фризирани
витринени
градове
задънват ни
затискат
пресоват
тровят на лъжичка
смилат
без милост
душевадят ни
душевадците
страшни мозазаври
съвременни
модерни
безкръвни
с бензин във вените
и стъкло в очите
с ауспухова опашка
и крайници от
автоморги
с нокти-кубчета
пресовани
стари коли

И все пак
И все пак
успяваме някак
разлистваме
разтваряме
разпукваме
разгръщаме
бистри
жадни очи
за синьото
промъкнало
се между
смога и
рогатите блокове
небе
открехваме
плахо
дори
широко отваряме
оставяме отворено
сърцето си
и понякога
Любовта се обърква
и влиза
приютяваме я
да не се скита
космичната бродница
оцелява в нас
оцеляваме в нея
въпреки
въпреки
мозазаврите