автор: ZAGORA

/От цикъла „Сюрреализъм”/

Неосъзната,сгушена в безумие...
Недокосната и непрогледна...
В космическите цикли преродила
представите на първа и последна.

Информационен бит от висши редове,
безимен и неназовим...
Неопетнен от млади светове
Той просто Е,тя просто Е.
Мълчание,енергия без грим.

Феерия от чудеса,
конгломерат от съновидения.
Преливащ акт в прегръдка на Процеса ,
и дъжд от обновления.

Един импулс, измислици плодил
в утроба-алгоритъм на идеи...
Блуждаещ огън блато озарил.
Дворец издигнат в просешки бордей.

Скътах ангстрьомното познание
от вечно младия артфакт.
Сетивата са кафеза за съзнанието
а времената са Космическата катаракта.