ПосещенияПривет, Anonymous
ВХОД Регистрация ХуЛитери:
Нов: Perunika
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 14143
Онлайн са:
Анонимни: 586
ХуЛитери: 1
Всичко: 587
Онлайн сега::: snejenbor
| Какво изпълва те със жлъч,
та на стиха ми хвърляш къч?
С какво е твоят по-добър
от мойто "мрън-дрън" и "хър-мър"? Да, знам, не съм поет от сой
и е стихът ми пълен с гной,
със страсти низки и вони
и... има още сто вини,
но щом си ти благоволил
да го четеш, бъди по-мил -
не иде някак на поет
да хули долен стихоплет -
от епитета пък "скопен"
аз бях направо ужасен(!)
и питам се, драскачът прост,
отде се пръкна тая злост
в теб, гениалния поет?!
И... не намирам аз ответ...
| Рейтинг за текстСредна оценка: 5 Оценки: 1
Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"На един поет" | Вход | 1 коментар | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: На един поет от Elling (mizzzantrop@abv.bg) на 14.07.2018 @ 12:07:52 (Профил | Изпрати бележка) | Ей го и този... Споделяш, че не харесваш подобен стил на писане, той вместо да дигне рамене и да отмине с презрение, отговаря с още една доза от същото :) Пич, предполагам, че си млад пенсионер или някъде около тази възраст, тъй че би трябвало да си наясно, че няма как всички да те харесват и славословят, нали? В този сайт публикуват невероятно качествени автори - mariq-desislava, Elsion, rady, yoro, secret_rose... Няма дa изреждам, че ще пропусна някого. Седни прочети нещо от тях, виж как умеят да изплитат от думите прекрасни и смислени истории, образи, които задълго се загнездват в съзнанието ти. Излез от този сивкав свят на елементарните римички, дето си ги наредил. Езикът ни е необятен и ако си решил, че ще пишеш, то тогава граби с пълни шепи от него, не се свивай така омърлушено в малкото си кьошенце :)
Май ти отделих прекалено внимание, но не мога да се сдържа да не се самоцитирам от един друг сайт, като заключение:
Така трябва! Прилагателните да се прилагат без мярка и без притеснителни увъртания през дясното рамо. Трябва да се пише и говори буйно, водовъртежно, заплашително пищно. Думите да бликват като артериална кръв, като букет изкуствени цветя, излетели от ръкава на некадърен фокусник в най-неподходящия момент на представлението. Въпреки че в живота си съм аскетичен исихаст, не мога да разбера мънкащите автори-скопци с творби от 12 думи. Това не е поезия, според мен. Читателят трябва да пропада, да се дави в текста, да намира все нови и нови входове към чужди светове, след всеки ред рикоширал в мекия му мозък. И да кълне лекомислеността си, когато най-сетне успее да изпълзи навън. Мокър, разрошен, с оголени зеници, като прекарал една малка вечност в бъчва с охлюви-вампири... |
| |