автор: lennichkata

Имало едно мече, то си имало елече. На елечето имало джобче, в джобчето имало писъмце. На писъмцето пишело. Аз съм мече, имам елече, на елечето имам джобче, в джобчето имам писъмце. До теб. В писъмцето пише:
Здравей, мило дете! Пише ти твоето мече. Да, точно онова, светлокафявото, с меките лапки и голямото тумбаче. Помня деня, в който дойдох при теб. Ти спеше и вероятно сънуваше пеещи топки, балони с бонбони и говорещи зайчета. Щом се мушнах до теб под одеялото, веднага усетих топлината на малките ти ръце. Ти ме прегърна в съня си. Това бе първата прегръдка в моя живот. Тогава разбрах, че ние с теб ще се обичаме и ще играем много и ще останем заедно завинаги. Помня първата ти усмивка, първите ти стъпки, първите паднали зъбчета. Помня, когато нощем се будеше и уплашен от бурята навън ме притискаше до сърцето си. Помня, когато ме водеше с теб в парка и при доктора. Помня, когато една снежна сутрин трябваше да отидем в училището за малки деца, но ти ме забрави на леглото. Усетих, че ставам тъжен. Но таткото си върна, грабна ме и ме доведе при теб. С теб закусвах сутрин на малката масичка, с теб се учих да познавам буквите и цифричките. Обичах да ми пееш и да танцуваме заедно. Ти никога не ми дърпаше лапите и не ме натискаше по тумбачето. Помня, когато се намокрихме в дъжда и ти ме зави с топла кърпа, за да не настина. Краката ти бяха боси и още толкова малки. Помня когато ти кашляше и кихаше, но слагаше ръчичка пред устата си, за да не стигнат микробите до мен. Помня, когато искаше да зашиеш скъсаното ми уше и си убоде пръстчето с иглата. Помня, че не се разплака, а само помоли майка ти за лепенка. Тя заши ухото ми и целуна пръстчето ти. И двамата оздравяхме. Помня, когато ти плачеше насън, помня и когато се смееше. Помня как гледахме вечер звездичките, които светеха на тавана и заспивахме усмихнати. Мило, мое дете, зная, че това писмо ще те натъжи, защото аз се изгубих. Да, зная, че помниш онзи трамвай. Зная, че много си ме търсил, зная и колко много си плакал за мен. Зная, че си заспивал трудно и в леглото ти е било по-студено без моя тумбак. Зная, че си бил самотен и често си мислил за мен. Зная, че не си пожелал другото мече в магазина, което майка ти е искала да ти вземе. Зная, но знай и ти това. Не тъжи за мен. Аз не съм бездомен, самотен и тъжен, защото живях и още живея на най-хубавото място. В твоето сърце. Усмихни се и погледни над теб звездичките. Виждаш ли ги как трепкат гальовно? Светлинката им нежно полепва по клепките ти и по моите топли лапи. Лека нощ, мило дете!

Твой Мечо