Хяресва ми да гледам в очите ти. Нищо, че понякога са надменно присвити. Нищо, че понякога гледаш през мен, а не в мен. Харесва ми да гледам в очите ти. Нищо, че се дразниш, когато го правя, а може би точно затова.
Понякога се чудя какви мисли се боричкат зад този желязно спокоен поглед. Нали точно такъв поглед искаше да имаш - спокоен, примамващ. Харесва ми да гледам в очите ти. Как ли се гледа през тях. Иска ми се да мога да те видя през твоите очи. . . Понякога почти забравям колко студено можеш да се държиш. В такива моменти те гледам още по настоятелно. Редя мозайката в пъстрото на очите ти и бавно пренареждам високомерието в съпричастност. . . Понякога ми омръзва от престорената инвалидност на притъпените емоции. Тогава просто искам да ме скриеш. . .
* * *
Ще бъда думата, която не можеш да си спомниш. Ще бода върха на езика ти и ще те измъчвам без да ти позволявам да ме изричаш. Ще ме чувстваш, но няма да ме осъзнаваш. Ще ти напомням, но няма да ти спомням. Ще ровичкаш нервно и припряно в хаоса на съзнанието си, за да ме откриеш, но аз няма да бъда там. Аз ще се разхождам из цялото ти същество. Ще си правя пътечки в кръвоносните ти съдове, а след това ще ги заличавам, за да не можеш да ме проследиш. Върху аортата ти ще си направя панорамна тераса. От там ще наблюдавам неспокойните конвулсии на сърцето ти, отдавна загубило всякакво чувство за ритъм. Ще пълзя под кожата ти и ще подръпвам косъмчетата на хастара ти, а пръстите ти ще потрепват насън.
Ще бъда аромата, който ще ти напомня за онова усещане. Ще те връща в онази сумрачна стая, където се взирах в очите ти, а ти можеше да чувстваш. Ще се увивам около теб като студенокръвното тяло на задушаваща змия и ще дразня обонянието ти. А ти ще се измъчваш, задето не си спомняш. Ще инквизираш пометта си да ти разкаже онази приказка, в която имаше само двама герои (единият беше ти). А тя, паметта ти, ще повдига безпомощно рамене, а от празните си джобове ще извади само два билета от късна прожекция в киното.
Аз ще продължавам да те гъделичкам под лъжичката и ще наблядавам как гузната ти съвест се гърчи пред срама от суетата си. Ще се превърна в онзи вкус, който да ти навява мисли за пристрастеност. ще пълзя по устните ти, по небцето ти, ще те дера и щипя. А ти ще си безсилен, защото няма с какво да ме заместиш. присъствието ми те подлудява, а липсата ми те убива. Колко жалко, а някога ролите баха обърнати. . .
Харесва ми да си играя с теб. Да командвам реакциите ти, както кукловод крайниците на безжизнените си кукли. Харесва ми да се побъркваш от всяка моя мисъл. Да те гледам как се луташ в амнезията си, търсейки да се захванеш дори за най-незначителното споменче от преди да ме срещнеш. Само два билета за кино. . . и параноята ти.
Панякога си представям какво би било, ако не бях поискала да ме скриеш в себе си. Може би още щях да търся начин да се добеа до същността ти, за да се уверя, че не си безчувствен. Щях да те гледам право в очите. Защото знам, че се дразниш. Щях да тършувам из стаичките на своята дущевност, за да открия поне една приказка, която да ти разкажа. Щях да те приспя с нея и докато ме сънуваш (може би), щях да се промъкна в съзнанието ти като пронизващата песен на щуреца под прозореца. А когато се вселях в теб, щях да надничам в огледалото през бенката в ириса ти. . . Но ти се оказа благосклонен - приюти ме доброволно. Възползва се от моите тихи моменти на привързаност, за да се окичиш с титлата "Герой на деня". Искаше да развееш победоносно мантията си на покровител на една женска душа. Само поисках да ме скриеш. . .
Харесва ми да те гледам сутрин в огледалото, през бенката в ириса ти. Чудя се дали си по-изплашен от снощните си кошмари или от очакването на още един ден, обсебен от неосъзнати спомени. Харесва ми как се взираш в очите си и ме търсиш в тях. . .
Не ти ли се иска да те скрия?. . .