автор: Angelche

Бе просяк, пред вратата стоеше
трохички любов да получиш,
пред теб се затръшна зловещо
не успя сърцето ми да отключиш.
Беше скитник, вървеше по пътя
преметнал вързопче през рамо
привързано с болка и мъка
на куп страховете ми сбрало.
Върколак бе, пред мен коленичил
от всяко зло да ме предпазиш
в скута ми кротко глава положил
от мен самата да ме опазиш.
Бе всичко, което ме крепи и помага
прие ме странна и несъвършена.
Всичко, от което понякога бягам,
но пак се завръщам кротка, смирена…