автор: pc_indi

Боли ме гърба. И ме плаши високото.
Залитам от тези оловни криле.
Неизбродени, хиляди земни посоки
кръстосват стремежи с едното небе.
Примамва ме синьото, свободата...
С хриптящи гърди ги галя с очи,
с треперещи пръсти се вкопчвам във вятъра,
целуващ солените мои страни.
Този полет прилича на падане в пропаст-
пропастта в очите на Любовта-
на онази любов, без която ни няма,
която ни взима като Смъртта.
Аз летя и не спирам, разкъсвам дъха си.
Но с него не мога да меря крила-
изправя над мене Времето ръста си -
най- добрият и бърз летец на света!
Кръжа и се рея - буревестник полярен.
Клокочи в гърдите ми бурно море.
Изпълва ме кротката благодарност
за всяка дарена ми педя небе.


* полярен буревестник