автор: Aglika

Самотен остров нейде сред Егея...
Люлее огледало синьото море.
Вълни целуват пясъка и пеят
за знойно слънце и безоблачно небе.
Като в игра разпръснати са къщи.
Рисува калдаръма път край тях -
опасва острова и се завръща
като самотна блудница след грях..
Във чашата пред мене глътка вино
докосва нежно стъкления ръб.
Усещането е неповторимо:
за щастие, за радости, за скръб...
За вечност, за надежди, за любови,
за скрити тайни в този райски кът.
За истини, за счупвани окови...
За дом, във който да се приютят.