Привет, Anonymous » Регистрация » Вход
Вземи от книжарница ХуЛите!

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: pazarluk
Днес: 0
Вчера: 0
Общо: 13933

Онлайн са:
Анонимни: 449
ХуЛитери: 1
Всичко: 450

Онлайн сега:
:: pavlinag

Онлайн книжарница

Купи онлайн от книжарница ХуЛите!

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Юни 2021 »»

П В С Ч П С Н
  123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
282930       

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Съвет на сайта:
8 съветници

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаЛондончанете
раздел: Разкази
автор: mamontovo_dyrvo

Таваните са жежки лете и мразовити зиме. За разлика от мазетата. А и са високо.
- Колкото лондонското око, мнооого са високи – изхриптя бай Цаци и засмука дълбоко от фаса си.
- Не го знам аз туй око, тук, в мазето си ни е добре – изкашля пушека си и дядо Боно.
Двамата кореняци от махалата живееха тук от поне шейсет години, таман бяха почнали първо отделение. Много бяха видели в тоя живот. И в това мазе, “общото”.
То, „общото,“ от памтивека беше узурпирано от оня, Манолов, сръчкото, дето все нещо майстореше. Ама умре майсторът и дядковците го заграбиха. То на никой не му трябваше вече мазе. Ехеее, едно време – вино, нафта, компоти, кюмюр, ракия, зеленце кисело… Сега един хлад беше останал. Дето бай Цаци викаше, ама съвсем на място, „целата студена война изкарАхме тука, та това жежко лето нема да изкараме“. Шейсет и втора. Карибската криза, тогава ги набутаха в мазето за пръв път, скривалище му редеха ония. Майките им постлаха черги, бащите им сковаха маси, мазето топло, ракията изстудена в пералното помещение, салати шарени и лимонови резенки с компот за хлапетата… На газени лампи, да ги не видят бомбандировачите. “Е*ал съм ги и американците, и… “ викаха бащататковците им. Кой друг още са е*али само се подразбираше. Поне три пъти годишно се криеха, ама първият път винаги е най-страшно. Ракети из океаните, прожектори над София… „Мерат си ония работи, да им го начукам!“ Тогава разбраха, че е страшно да те таковат...
На бай Цаци и дядо Боно вече им беше все тая ще има ли война, няма ли да има. И къде ще падне бомбата не им пукаше, ако ще и те тука, у мазето да лупне…
- Ти, в Лондона града голяма ходил ли си? – бай Цаци отпи от пластмасовата чашка с домашнярка - бррр, силна е пущината!
- Тц. Ходил съм само на Мамаев Курган, в Сталинград, за разлика от германците...
- Смотляк си тиии, аз в Ермитража съм бил, както викаше Дичо агронома от Грудово. В Ленинград. За разлика от американците. Но в Лондон ми се ходи...
- Ленин, Сталин, за*баха ги сега тия руските гении. Не, че по-добри се пръкнаха, де. Тебе к‘во тоя Лондон те е нагазил нещо, бе Цаци?
- Ще те водя до там. Намерих един затрит фиш за шест от четир‘сет и две. Осемстотин бона. Четох, че след два дни срокът изтича, явно тоя е фишът, щом никой не ги е прибрал още. Вече ще ни викат „лондончанете“ из махалата.
- Париж по-ми се нрави да ти кажа. Там женорята били по-дашни. Да идем там, а?
- Ти, па… Да се смеем ли, да ревем ли, женорята… Отивам до внука на Чифильонова, да провери фиша на компа. Може да помисля… Хм... Париж му се прищяло... Женоря...
- Отиваш ти… да и видиш големите бозки, знам те аз, курварино – само дето не разбра Цаци чу ли го.
Бай Цаци се върна се след половин час.
- Верно са и големи, ама са омекнали от лани – похвали се тотаджията – не печелим, някой го е захвърлил, от стар тираж е… Айде да те водя на по бира в „Западния парк“, за компенсация… Камон, пич, come on!


Публикувано от anonimapokrifoff на 03.07.2018 @ 10:30:04 



Сродни връзки

» Повече за
   Разкази

» Материали от
   mamontovo_dyrvo

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

18.06.2021 год. / 06:42:57 часа

добави твой текст
"Лондончанете" | Вход | 2 коментара (2 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Лондончанете
от verysmallanimal на 10.02.2020 @ 22:02:30
(Профил | Изпрати бележка)
Машалла бре, ингилизино! :)))


Re: Лондончанете
от Markoni55 на 03.07.2018 @ 15:56:21
(Профил | Изпрати бележка)
колоритни са твоите герои и атмосферата ти такава - свойска, непринудена. Речта се лее, като добре изстудена ракийка...едно такова лежееерно...