Привет, Anonymous » Регистрация » Вход

Сдружение ХуЛите

Посещения

Привет, Anonymous
ВХОД
Регистрация

ХуЛитери:
Нов: StudioSD
Днес: 0
Вчера: 1
Общо: 14144

Онлайн са:
Анонимни: 593
ХуЛитери: 3
Всичко: 596

Онлайн сега:
:: Mitko19
:: pinkmousy
:: Markoni55

Електронни книги

Вземи онлайн електронна книга!

Календар

«« Април 2024 »»

П В С Ч П С Н
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
2930         

[ добави събитие ]

Екипи на ХуЛите

Публикуващи администратори:
изпрати бележка на aurora aurora
изпрати бележка на alfa_c alfa_c
изпрати бележка на viatarna viatarna
изпрати бележка на Valka Valka
изпрати бележка на anonimapokrifoff anonimapokrifoff

Издателство ХуЛите:
изпрати бележка на hixxtam hixxtam
изпрати бележка на BlackCat BlackCat
изпрати бележка на nikikomedvenska nikikomedvenska
изпрати бележка на kamik kamik
изпрати бележка на Raya_Hristova Raya_Hristova

Координатор екипи и техническа поддръжка:
изпрати бележка на Administrator Administrator


С благодарност към нашите бивши колеги:
mmm
Angela
railleuse
Amphibia
fikov
nikoi
намали шрифтанормален шрифтувеличи шрифтаИлюзията на премълчаното...
раздел: Есета, пътеписи
автор: pavli

Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят...
Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разочарование... Спираш в един разговор и премълчаното започва да се реди в съзнанието ти. Не! Започва да се разбърква и да оголва невроните, които са отговорни за спокойствието ти. И надеждата е знак за несигурност – чудиш се какво ще стане – искаш да е хубавото, но се съмняваш... Вярата е увереност! Когато се наруши тази увереност, на човек му остава последно надеждата... Избираме я преди всеки избор. Но тя е като заплаха и приливът ú дебне да помете всичко от теб и в теб... Като че ли в надеждата те причакват всички врагове и ти се чувстваш все едно си птица на прицел... Виждаш несметни ширини, но скърбиш за чезнещото време... А мамещите плодове губят своята сладост... Всеки брод изглежда хлъзгав и нереален... Попадаш понякога в измамния заслон на стиховете и изливаш душата си:
Премълчаното е болка... Взиране в тъмното.
Вик навътре! Всичко мое несбъднато...
Мòстове изгаря... До празно стяга пипалá!
Рани прави и скършва радостта.
Свито до точица тишина
е пробойна за всяка надежда...
Зад премълчаното е смисъла
на звуците и цветовете...
и раздробената палитра от усещания...
Но и поезията не предизвиква нужното спокойствие... Носиш сякаш целия свят на раменете си. Усещаш разликата между това, което ти се иска и това, което може да получиш... Човек в крайна сметка трябва да направи своя избор. След всеки избор всичко няма същото значение. Двойнственият живот е като наркотик – колкото по-бавно вземеш решение, толкова по-силен е абстинентният синдром. И въпреки това повечето хора обичат своите пристрастявания, а последният им стадий са вечните мъки. И се давиш в премълчаното... и търсиш смелост да стигнеш до края... на разговора.

© Павлина Петрова


Публикувано от anonimapokrifoff на 01.07.2018 @ 11:10:06 



Сродни връзки

» Повече за
   Есета, пътеписи

» Материали от
   pavli

Рейтинг за текст

Средна оценка: 0
Оценки: 0

Отдели време и гласувай за текста.

Ти си Анонимен.
Регистрирай се
и гласувай.

Р е к л а м а

24.04.2024 год. / 00:32:25 часа

добави твой текст
"Илюзията на премълчаното..." | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия
Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание.

Не са позволени коментари на Анонимни, моля регистрирай се.

Re: Илюзията на премълчаното...
от anaangelova на 14.10.2018 @ 20:08:44
(Профил | Изпрати бележка)
Интересна интерпретация, Павлина!
Всеки в крайна сметка прави своя избор...
Поздрави!


Re: Илюзията на премълчаното...
от libra на 02.07.2018 @ 00:23:55
(Профил | Изпрати бележка)
aкo нечие мълчание те прави несигурен и я няма вярата, ако не можеш да се довериш на този мълчаливия, който стиска зъби и мълчи, защото не му е лесно пък не е свикнал да се оплаква примерно, тогава пишеш разказ или стих, за да изразиш тревогата си, възмущението си, присмеха си, разочарованието си и др. но не и да помогнеш като и ти замълчиш и не дрънкаш излишни думи..въпреки че някой някога ми беше написал в коментар 'наивно е да вярваш в стихове' и си е така :)