Календар
П |
В |
С |
Ч |
П |
С |
Н |
|
|
|
|
1 | 2 | 3 | 4 | 5 | 6 | 7 | 8 | 9 | 10 | 11 | 12 | 13 | 14 | 15 | 16 | 17 | 18 | 19 | 20 | 21 | 22 | 23 | 24 | 25 | 26 | 27 | 28 | 29 | 30 | 31 |
[ добави събитие ] | Илюзията на премълчаното... Когато предизвикаш мълчанието на някого само може да предполагаш какво се завихря в главата му. Истината на премълчаното е катализатор в по-нататъшните взаимоотношения. Макар неизказани, думите кънтят... Не можеш да бъдеш сигурен какво е премълчано. Зад него се крие болка, неразбиране, огромно разочарование... Спираш в един разговор и премълчаното започва да се реди в съзнанието ти. Не! Започва да се разбърква и да оголва невроните, които са отговорни за спокойствието ти. И надеждата е знак за несигурност – чудиш се какво ще стане – искаш да е хубавото, но се съмняваш... Вярата е увереност! Когато се наруши тази увереност, на човек му остава последно надеждата... Избираме я преди всеки избор. Но тя е като заплаха и приливът ú дебне да помете всичко от теб и в теб... Като че ли в надеждата те причакват всички врагове и ти се чувстваш все едно си птица на прицел... Виждаш несметни ширини, но скърбиш за чезнещото време... А мамещите плодове губят своята сладост... Всеки брод изглежда хлъзгав и нереален... Попадаш понякога в измамния заслон на стиховете и изливаш душата си:
Премълчаното е болка... Взиране в тъмното.
Вик навътре! Всичко мое несбъднато...
Мòстове изгаря... До празно стяга пипалá!
Рани прави и скършва радостта.
Свито до точица тишина
е пробойна за всяка надежда...
Зад премълчаното е смисъла
на звуците и цветовете...
и раздробената палитра от усещания...
Но и поезията не предизвиква нужното спокойствие... Носиш сякаш целия свят на раменете си. Усещаш разликата между това, което ти се иска и това, което може да получиш... Човек в крайна сметка трябва да направи своя избор. След всеки избор всичко няма същото значение. Двойнственият живот е като наркотик – колкото по-бавно вземеш решение, толкова по-силен е абстинентният синдром. И въпреки това повечето хора обичат своите пристрастявания, а последният им стадий са вечните мъки. И се давиш в премълчаното... и търсиш смелост да стигнеш до края... на разговора.
© Павлина Петрова
| Рейтинг за текстСредна оценка: 0 Оценки: 0Отдели време и гласувай за текста.Ти си Анонимен. Регистрирай се и гласувай. |
Warning: Cannot modify header information - headers already sent by (output started at /home/hulite/www/www/modules/News/article.php:11) in /home/hulite/www/www/modules/News/article.php on line 277
"Илюзията на премълчаното..." | Вход | 2 коментара (5 мнения) | Търсене в дискусия | Коментарите са на публикуващия ги. Ние не сме отговорни за тяхното съдържание. |
Re: Илюзията на премълчаното... от anaangelova на 14.10.2018 @ 21:08:44 (Профил | Изпрати бележка) | Интересна интерпретация, Павлина!
Всеки в крайна сметка прави своя избор...
Поздрави! |
Re: Илюзията на премълчаното... от libra на 02.07.2018 @ 01:23:55 (Профил | Изпрати бележка) | aкo нечие мълчание те прави несигурен и я няма вярата, ако не можеш да се довериш на този мълчаливия, който стиска зъби и мълчи, защото не му е лесно пък не е свикнал да се оплаква примерно, тогава пишеш разказ или стих, за да изразиш тревогата си, възмущението си, присмеха си, разочарованието си и др. но не и да помогнеш като и ти замълчиш и не дрънкаш излишни думи..въпреки че някой някога ми беше написал в коментар 'наивно е да вярваш в стихове' и си е така :) |
Re: Илюзията на премълчаното... от pavli на 02.07.2018 @ 09:58:21 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/pavlinapetrova | Поезията е един друг свят. Мисля, че не е точно казано - "наивно е да вярваш в стихове". Когато пиша или чета просто се опитвам може би да релаксирам и да осъществя "бягство" от реалността, която понякога ме пресира. Какво е за мен поезията?
Бягство... Мога да избягам от всеки и от всичко. От себе си не мога да избягам. Опитвам се да облека емоции в думи, да опиша чувства, да намеря брод...
Спасение... От какво да се спасявам? От себе си ли? Та аз непрекъснато се търся и дали някога ще се открия? И ще бъда ли толкова истинска и свободна, колкото в мислите си?
Решение... Как мога да вземам решение за нещо, което нахлува в мен неочаквано, разтърсващо, с въодушевление...
Победа... Над какво? Нима може духът да бъде победен?
Тържество... Може би... Макар в трудни моменти да не осъзнавам житейските уроци... А колко е хубаво, когато разбера, че съм погледнала в очите поредното предизвикателство и трудностите са вече зад гърба ми... Само едно знам със сигурност – дишам чрез поезията. Вдишвам – издишвам... И тишината ми става свят за поезия... Една изречена тишина...
Удоволствие е да се води диалог не с думи, а с Поезия. Удоволствие от двубоя на идейност, творчески замисъл, изразни средства – но двубой заради самия двубой и красотата от и във него, а не заради някаква измислена и несъществуваща победа... Поезията е в хармоничното внушение, във вълшебството, което те понася... А ритъмът определя сърцето, което чувства... Обичам да освобождавам онзи свят, който понякога тежи на плещите ми. Ако го държа за себе си, може би ще изгубя полета на въображението.
Прочетено:
„Поезията е задочен диалог с кого ли не!? И сам да си говориш, първо – не те смятат за луд, второ – ако пък и някой те чуе!?...”
„Поезията може да е точно обратното на очевидното.” – Б. Ръсел
„Може би когато пише човек гостува на себе си.” – Л.Левчев
„Поезията се ражда не когато ние искаме, а когато тя поиска. Тя прилича много пъти на забравена дума, която ни идва на устните само след като сме престанали да я търсим.” – Атанас Далчев
„Стихът е шепот или вик, внезапно долетял отгоре. Стихът е превод от език, на който никой не говори.” – Владимир Виденов
Мен обикновено никой не ме разбира; ако някой ме разбере то обикновено е погрешно. Не е възможно всички да бъдат отстранени и да самотувам в битието си! Остава да си търся проблема при мен...
Не вярвам, че всички могат да ме разберат... Може би се страхувам от потребността да бъда излъгана...
Щастието е в нуждата да се опитам да разбера някого... защото това означава той да ми се довери дори когато знае, че мога да го „захапя”...
Колкото и да се опитвам... очевидно не мога да разбера всички... най-вече мълчанието им...
Благодаря, че прочетохте и споделихте мнение! Провокирахте ме към нови размисли, а това смятам за полезно. Поне за мен. Вярвам, че и за Вас. |
]
Re: Илюзията на премълчаното... от libra на 02.07.2018 @ 21:59:58 (Профил | Изпрати бележка) | леле то цяло есе се е получил отговора на коментара ми :) радвам се ако наистина с нещо съм допринесла да се провокира размисъл по темата, напоследък ми се случва често да говоря за комуникацията между хората, при някои хора това е нещо като житейска задача, която трябва да усвои добре да се анализира и т.н. и аз помагам където колкото мога, дано и тук да съм помогнала и успех в търсенето на себе си, pavli :)
п.п. а дали е наивно или не е да се вярва в стиховете е дълга тема, мисля, един автор е искрен когато пише, но пък там си има лирически герои, които понякога са си съвсем измислени, тоест несъществуващи и т.н. абе дълга тема :) |
]
Re: Илюзията на премълчаното... от pavli на 02.07.2018 @ 23:54:45 (Профил | Изпрати бележка) http://www.slovo.bg/pavlinapetrova | Да измисли, да измисли... колко да измисли лирически герои и ситуации около тях? Все има прототипи от живота около всеки автор. Мисля, че се вярва в идея, в теза, в теория, в човек... Пък стиховете само помагат да осъзнаем някои неща... и ни карат да се чувстваме различно... Ще ми се да пожелая на всички хора: Правете това, което не може да се прави - чувствайте! |
] | |