автор: liulina

Маргото се нареди на опашката в стола, както винаги беше първа, нейните дружки идваха след нея. Един младеж с остър нос и резки движения я стряскаше всеки път като протегнеше ръка да си вземе блюдо.
Той се редеше пред нея и изглеждаше извънредно нервен тип. Дългата му мазна коса и острият нос му придаваха още по-страшен вид, а на брадичката си беше лепнал някакво фиде. Гласът му варираше от много плътен мъжки ,до писклив, сякаш на тези години още не беше успял да излезе от пуберитета.Това и грабна вниманието и тя не видя как и трите и приятелки вече се редят зад нея на опашката. Всяка изглеждаше замислена по своему.
Маргото намери една „сенчеста” маса ,както наричаха с нейните приятелки масите по-далеч от тълпата. Настани се със своята супа и хляб и видя, че Екатерина също върви след нея.После дойде и Наталия, а накрая с шармантна походка Михаела.
- Ей Мише, тук само младоци можеш ад впечатлиш с тази походка …- не се сдържа Маргото.
- Е, то в младоците също има хляб… - както винаги шеговито отвърна Мишето.
- Здравейте дами, днес доста дъждовно, този май месец си е в реда на нещата … - включи се и Наталия.
- Да, така е. – каза и Катя.
- Кате, да те попитам ти къде беше, защо слезе на Опълченска мила, това не е обичайната ти спирка? – попита Маргото, като стара хрътка надушила, че някой и е преместил кокала.
Катя сведе глава, но после като, че реши, че няма да крие вдигна я и заговори бавно:
- На четиридесет и две жената, която няма дете е като празна черупка, аз толкова дълго мечтах да имам, загубих една възможност благодарение на прекрасния партньор, който си избрах. Дълго се срамувах да си призная, че когато по цял ден работя с деца ставам все по тъжна от това, че нямам свое. За това се държа майчински с всяко дете в училище и помагам дори там където би следвало да са в час самите родители на децата. За това мили приятелки, реших да си направя донорска инсеминация. Първо не признавах пред себе си, че това е много важно за мен. После все повече и повече виждах как губя тази възможност с напредването на годините. Сега си признавам, ходих в „Токуда” и там разгледах каталога на Датската донорска банка, тя е международна и в нея можеш да си избереш донор по каталог, даже има донори, който са дали своя детска снимка, освен, че на всеки донор се знае ръст, тегло, произход и здравословно състояние. Има и донори, които са дали правото на детето родено от тяхната сперма, когато навърши 18 години да ги потърси, аз си харесах тази възможност. Прочетох една статия сайта на „Сдружение Зачатие” , където се разказваше за донорската програма за сперма стартирала в датската криобанка през 1990 г.Първата доза дарена сперма влязла в употреба през 1991. Криобанката започнала да снабдява с донорска сперма Норвегия, Финландия, Великобритания, Гърция, Германия, Италия и Белгия Сега работела с над 35 страни в света Датската криобанка предлагала услугите си и онлайн От 2001 г съществувал неин сайт, в който лицензирани и одобрени болници имат директен достъп до донорската листа.Мили дами, аз си поръчах онлайн своите три епруветки със сперма по каталог и сега ще правя инсеминация в болница „Свети Лазар „ стискайте ми палци, моята мълчалива надежда да стане реалност!
Приятелките на Катя, включително и Маргото мълчаха. Първа се съвзе Наталия, тя имаше две деца и много добре разбираше Катя:
- Приятелко, разбира се, че съм с теб! Знам какво е да имаш свои деца и те подкрепям!
- Е, аз съм закъсняла за това, но и аз те подкрепям! – каза Маргото.
- Ами, то е хубаво щом го искаш, аз лично не бих сменяла памперси знаеш … - остана вярна на себе си Михаела.
- Здравейте дами,коя от вас е Маргарита Каменова?- прекъсна разговора им един мъж на средна възраст с куриерска униформа, който държеше в ръцете си букет хризантеми.
- Аз, защо? – каза Маргото, изненадана.
- Тези хризантеми са в знак на благодарност от господин Димитров.- каза куриерът и и ги подаде. Тя ги пое и остана леко вцепенена и знаеща, че сета трябва да дава обяснение.
- Ей, кой е този господин Димитров? – да се бяха наговорили нямаше да го кажат в един глас и трите.
- Димитров ли,вече не знам…Всъщност един колега, помогнах му днес да свести приятелката си, явно обича да благодари с жестове и не само…-каза замислена Марго.
- Явно е доста галантен мъж! – вметна Мишето – приятелка, приятелки много…-добави като и смигна. – Как изглежда?
- Синеок, рошав, висок, незнам, незнам…-каза Маргото
- А, я да видим кой има интерес? – Михаела се засмя – най-сетне и Маргото да се влюби.
- Не, аз не съм … - всъщност не знаеше вече.
Виждаше как я гледат и трите и смени темата.
- Тази нощ рисувах „Торнадо”, една рисунка с въглени...
- Чудесно Марго! Трябва да направиш най-сетне изложба. – каза Наталия. –Аз пък след единадесети юни ще се запиша на курс по личностно развитие, трябва да направя своята регресия. Да открия за себе си, кое в живота ми кара да повтарям едно и също поведение, с което да привличам едни и същи емоционални насилници или ме кара сама да се отказвам от взаимоотношения с някой при поредица от трудни моменти. Ще го сторя, за себе си.
- Разбира се Наталия и ти имаш своите кахъри, как са децата? – попита Маргото
- Децата, добре са. Дъщеря ми я мързи да измие една чиния, а синът ми иска да и подражава и да не спи до късно… Какво да ви кажа, добре,ч е баща ми ми помага, но и той е до време, трябва да ги стягам, често си мисля, че съм творде мека с тях, а това няма да ги направи хора утре…
- Ти си знаеш, ти си знаеш … - каза и замислена Катя – Имаш право, повече дисциплина не е излишна, съдя по децата в училище. Тези, които имат по-строги родители са по-отговорни, а другите не знаят какво е това животно…Въпреки, че историята с „Моркова и тоягата” трябва да се разглежда не буквално, а някои родители гледат на нея точно така и се получава обратен ефект, едни агресивни деца …Всяко умерено и интелигентно възпитание е винаги добре дошло!
- Какви теми днес, какви теми, момичета, аз пък се видях с архитекта и той ми предложи да ме води в Малта на екскурзия и аз приех. – каза Мишето въодушевена.
- Страхотно ще донесеш ли по един магнит за хладилник от там Мише? – попита Наталия
- Да, естествено, но Ви пожелавам и на Вас! – Мишето прати въздушни целувки и тръгна, беше време всяка от тях да се гмурва в новия работен процес до вечерта …


Следва продължение …
(Разказът е напълно измислена история, приликата с действителни лица, места и факти е случайна)