автор: veniamin

на дядо Георги


Ти ли идваш насън
или аз излизам?

Срещите в полунощ,
винаги в старата къща,
не са връщане.

Те са бъдеще.

Нишката светлина
не е скъсана
и кълбото
се разплита, когато те виждам.

Вървя по пътя в сънувано бяло.

Студено е.
Загърни ме
с криле.