автор: liulina

За извънредната лекция не беше особено подготвена, защото трябваше да преподава на трети курс.
Беше решила все пак семинарът да е за Джордж Бъркли(1685-1753) – философ-емпирик и математик, основател на европейската идеалистична философия. Тръгна спокойно към зала №21, където щеше да се провежда лекцията, отвори вратата на залата от където вече звучеше един мъжки глас и с изненада установи, че това е гласът на същия господин Димитров, флиртаджията от опашката на лавката.Малко се сепна, но той и каза:
- Заповядайте, заповядайте колежке, не сте пропуснала много, настанете се спокойно за да продължим.
- Извинете, но аз трябваше да водя лекцията, не съм студент и всъщност съм изненадана от това, че вие … хм.- Маргото не знаеше какво да каже, но изтърва мислите си под емоционален напор.
- Какво, че и аз съм преподавател по философия? Да, Вие много неща не знаете за мен, казах ли Ви, че ще намерим пресечната точка …- в залата се чу смях и в сините му очи проблесна насмешка.Сега Маргото се вгледа по-добре в него и откри, че едното му око като, че ли е по-синьо от другото.
- Добре, тогава аз не е нужно да Ви замествам господин Димитров, щом така и така сте тук … - Маргото тръгна леко заднишком към вратата и за малко не се препъна в прага.
- Винаги сте добре дошла на моите лекции госпожо Каменова, ще ми е приятно да направим един семинарен тандем както се казва … и не само …- в залата отново се чу смях.
- Извинете ме …и дори знаете как се казвам…- каза го на себе си и излезе от залата, чувстваше се доста сдъвкана и изплюта, поставена в нелепото положение на чавдарче закъсняло за час …Когато се отърси от това чувство тя се запъти към главния секретар, леко побесняла от това, че като, че ли нарочно причинено и обстоятелство.Почука на вратата от където излезе бясна преподавателка по социология и затвори внимателно, но желанието да тресне вратата…
- Извинете госпожо Иларионова, идвам по-повод на това, че извънредната лекия, която ми се обадихте … - Маргарита започна културно своята тирада, но не особено културно беше прекъсната от дрезгавия глас, с който госпожа Иларионова щеше да е добър имитатор на Дарт Вейдър от Междузвездни войни.
- Всичко се обърка от сутринта, преглеждан е списъкът от следващата седмица, а всъщност тогава ще имаме нужда да заместите господин Димитров … Съжалявам за причиненото! – Иларионова се опита да се усмихне.
- Няма проблем. – на Маргото и стана леко смешно, защото не отиваше на човек с толкова подредена професия да прави такива човешки грешки, но на всекиго се случва, това е класическо клише…
Погледна ръчния си часовник и той показваше почти единадесет часа,половин час ей така загубен в простотия и не съвсем, не съвсем, този господин Димитров, хем му се дразнеше на непринудената ирония, хем част от нея започваше да го харесва …ама , че работа е животът.Тя все още преживяваше своя емоционален пъзел, когато видя една девойка да се свлича в коридора и да трепери. Маргото се затича и успя да хване девойката преди тя да си е ударила главата. Беше ходила на уроци по първа помощ и знаеше при припадък какво да прави и за това разхлаби шалчето на девойката и разкопча горните копчета на ризата и, постави леко главата и на пода и пипна пулса и, беше припадък.Тя извика едно момче, което се мотаеше в коридора:
- Хей младеж, ела за малко…- Маргото искаше да намери от някъде амоняк. – Ще ти дам пари, отиди до аптеката, ако не знаеш къде се намира ще ти обясня и вземи едно шишенце амоняк и памук, за да помогнем на девойката.
- Добре, че идем, нема проблем…- каза младежът на диалект и взе десетте лева, които Маргото слагаше вече в ръката му.
- Връщай се бързо! – от думите и нямаше нужда.
После тя зарови из малката си чанта и намери една стара Нокия с копчета, набра спешна помощ, от там се започна едно безконечно, за да Ви свържем с, на баба ви трънкина натиснете едно …
- Боже, човек в тази държава може да си умре боже! – каза го и започна да се кръсти, въпреки,че не беше особено набожна, а така някак си заприлича на стара италианка ...
Момчето се върна с амоняка и памука сравнително бързо и тя поднесе малко аромат към носа на девойката, която се закашля и се свести, опита се да стане бързо, но Маргото си знаеше урока и и каза:
.- Полежи още малко и когато се почувстваш готова ще ти помогна бавно да се изправиш, сега не говори, после ако решиш ще ми разкажеш. - Каза го защото виждаше, че тя се опитва да каже нещо.
Явно наближаваше единадесет и половина, срещу нея идваше господин Димитров, който колкото повече се приближаваше, толкова по-притеснен и се струваше.
- Диляна, как си? – той се наведе над момичето и го прегърна леко бащински, спокойно и помогна да се изправи .Нямаше стол в коридора. Маргото влезе в една зала и взе свободен стол, сложиха Диляна да седне на него.
- Благодаря Ви Каменова, ето, че ми връщате жеста многократно…
- Обадих се на спешна помощ, може би ще дойдат скоро…
- Не е нужно, на Диляна и се случва често от както майка и почина … каза го и леко наведе рошавата си глава и двете различно сини очи надолу. Маргото видя, че на Диляна и стана неприятно да се говори за това и лека полека се измъкна…
- Време е за моите лекции .Бързо да се оправяте! – каква раздърпана сутрин …
Добре, че лекцията и пак беше в ректората, защото ако трябваше да пътува вече нямаше за кога. Щеше да преподава на втори курс.Оттърси се от тази лична драма, на един Димитров, който сутринта за нея беше просто досадник, а сега, кой беше за нея?
- И така дами и господа, днес ще ви занимая с субективната онтология или както се казва ще изследваме и разбираме съществуващото… - неусетно мина и тази навързала събития сутрин, време беше за вечната среща на четирите дами …Маргото тръгна с чувството, че има какво да каже и какво да попита…


Следва продължение …
(Разказът е напълно измислена история, приликата с действителни лица, места и факти е случайна