автор: milam

Знаеш ли я онази, старата круша,
дето птиците свили гнезда,
от своите песни в люлки извиваха
детски смях и събраната в него мечта?

Там, под нейната сянка се раждаше
нашата детска любов.
Там се заклехме във вярност да пазим
първия трепет, на сърцето първия зов.

Минаха бързо годините детски.
Пораснахме с тебе, всеки пътя пое,
а под сянката на крушата днес
мечтите ни детски скитат с боси нозе.

В клоните и още птици припяват,
проскърцва и люлката от старо въже.
Очаква завръщане крушата стара
на твойто момиче и мойто момче.

Милка Николова