автор: liulina

Събуди се, по прозореца се чуваше дъждът, по лицето и беше избила пот, а времето средата на нощта, луната не се виждаше, мракът беше обхванал всичко и душата и.
Тя стана и намери статива и бялото платно, нахвърля щрихите на своето лунатично рисуване, рисуваше черни кръгове, реши да се с въглен, защото се чувстваше изпепелена, замахът и превръщаше кръговете отново и отново в спирали, които поглъщат светлина … Получиха се няколко стълба от вятър, торнадо… Нарече картината така, „Торнадо”. После отвори камерата на хладилника , където както винаги я очакваше кофичка шоколадов сладолед, тя изяде и него със същата страст, с която рисуваше своите платна.Пусна си” Авеню”, една българска група, харесваше много една песен „Песента на тишината” , тази песен създаваше в душата и свят на интимност с града, само един творец, можеше да я разбере…Вярно, не беше толкова многословна и дъблокомисленна, но я караше да се замисля …Облегна се на рамката на прозореца обграден със стара дървена дограма и като в черно бяла проекция на света се върна в детската си стая, в онзи свят където родителите и бяха живи, където курабийките за закуска още топли събуждат сетивата и за новия ден. Една сълза, толкова истинска и толкова интимна бавно се отрони от окото и, леко я погали по бузата и капна на перваза, после още една и още една, навън валеше силно, от очите и също …Поплака си после отново легна и спа до сутринта …
Сутринта иззвъня будилникът, един стар будилник с пронизително тит тит тит тит, котката и се погали в нея и измяука продължително, все едно викаше „гладна съъм”. Всекидневието си е всекидневие, благодари на Господ, че има и тази сутрин и отиде да опече две филии на тостера, да сложи старата кафеварка на газовия котлон, пусна радиото и се заслуша в прогнозата за времето, дъжд и гръмотевици ... После гушна котката си Писана с едно бяло и едно черно уше и заби нос в кафето загледана в поредната порция клюкини във Фейсбука си…Звънна домашният и телефон, кой ли я търсеше в този час, в който още чувстваше нощта в устата си. Вдигна го с леко чувство на стрес, беше ректорът, съобщи и,че има извънредна лекция към 10:30, която трябваше да смести след тази в осем и половина и другата в единадесет и половина. Ами добре ще смести …Облече дрехите, които си беше подготвила предната вечер и загаси радиото от където се лееше песента на Zoe - Sunshine On A Rainy Day, прекъсна този ритъм за да се гмурне в дъждовната сутрин към метрото …Носеше чадъра си, но не го отвори, когато стигна в метрото косата и дрехите и бяха подгизнали, а в метрото я чакаше изненада:
- Ей, Марго, защо не си отворила чадъра си? – целуна я и по двете бузи милата и приятелка Катя, от която се носеше аромат на прясно напудрено лице, руж и старо червило, все едно беше влязла в магазин за козметика. Остави по мократа и буза лека следа от целия този грим, но Маргото обичаше своята мила приятелка Катя и тази следа не и беше неприятна.
- Защото искам да усетя природата преди да оставя следа в главите на нейното лошо сираче – човекът ... – каза Маргото.
- Както винаги с настроение, аз пък отивам към същото, но още в умален и неосъзнат донякъде ум…- опита се да отговори в същия дух Катя.
„Следваща станция Опълченска, next station…” не се чу продължението, защото Катя е прегърна и каза:
- Успешен ден мила приятелко, надявам се да се видим на обяд, освен ако дъждът не ме задържи пред лавката в училище.. – после слезе на Опълченска – това не беше мястото, на което обичайно слизаше, но Маргото щеше да я попита на обед къде е била.
- Карти и билети, моля? – пред нея стоеше една униформена жена с протегната ръка в която държеше апарата за таксуване.
- - Разбира се, разбира се … - Маргото извади от мокрия си джоб малкото зелено портмоне, където между парите и картите се мъдреха множество късметчета, от лавката пред университета. Най-сетне извади картата и я подаде на контрольорката, която я маркира и и я върна. Всъщност това не беше нищо необичайно…Всекидневие.
Слезе на станция „Софийски университет „Свети Климент Охридски”, това неизменно място от нейния живот…Стана и приятно, мястото, което съществуваше от първи октомври 1888 година, събрало в себе си дух и аромат на мъдрост и достолепие, на няколко поколeния студенти и преподаватели, традиции и новаторство … Стана и едно такова свидно. Като слезе на станцията се почувства все едно живее по Маркес в романа „Сто години самота”, „…през тихата задушаваща самота на дъжда...”.На станциято определено можеше да се плува, наводнението, което дъждът беше причинил не оправдаваше по никакъв начин средствата, които тя плащаше за да пътува с метрото.Стигна преджапвайки стълбите и дълго се заизкачва, защото ескалаторът не работеше, явно за да не стане късо съединение.Вперила взор в каменната икона на „Климент Охридски”, която я гледаше от стената над стълбите, можеше само да се моли да не се разболее до края на деня.
Влезе в залата съблече подгизналия си шлифер, но студентите не спираха своето безконечно шумене.
- Мхм, здравейте, време е да се съсредоточим върху един автор написал някога „Основи на философските знания” авторът Афанасиев…Естествено, че всяка книга издадена преди 10 ноември 1989 година е с привкус на тогавашната социалистическа цедка.Още в началото в обръщението към читателя си се казва ясно, че това са „в общодостъпни форми основите на марксистките философски знания”.Кой от вас ще ми каже нещо за Марксизма? – Маргото се огледа и видя,че всички студенти гледат нещо на таблета на едната студентка, тя се приближи и взе таблета, а там видя една песничка”Метрото ми е до колене” от Аугистина Петкова. Изгледа клипчето и то я накара да се усмихне…-сега ми кажете Вие, за времето когато метро го нямаше и чичо ви Маркс написа своите три тома на „Капиталът”?
- Както пише в първи том „ Марксизмът е системата от възгледите и учението на Маркс. Маркс е продължител и гениален завършител на трите главни идейни течения на XIX век, които принадлежат на трите най-напреднали страни на човечеството: класическата немска философия, класическата английска политическа икономия и френския социализъм във връзка с френските революционни учения изобщо. Признаваната дори от противниците на Маркс забележителна последователност и цялостност на неговите възгледи, които дават в съвкупност съвременния материализъм и съвременния научен социализъм като теория и програма на работническото движение във всички цивилизовани страни на света, ни-заставя, преди изложението на главното съдържание на марксизма — именно: на икономическото учение на Маркс, — да дадем кратък очерк на неговия мироглед изобщо. „ Научих го наизуст. – похвали се един младеж.
- Браво, но това е просто цитат от началото на книгата, а какъв е нашият съвременен поглед върху тези томове и произлязлата от това време литература свързана с философските науки, ограниченията на мирогледа и свеждането му до определената идеология? – продължи Маргото
След приключването на часа, в който не беше получила отговорите на студентите, но им постави за домашно да мислят върху това, тя се запъти към лавка за второ кафе, преди да влезе в следващата лекция.
Навън се изливаше и Перун флиртуваше със земята, навсякъде святкаше и се чуваше екот… Маргарита все пак отиде за своето второ кафе. Там на опашката в дъжда точно пред нея беше флиртаджията от предната вечер.
- Здравейте отново, искате, не искате и аз пия второ кафе …- каза с половин усмивка той.
- Това, че ми подадохте чантата не е причина да мислите, че имаме нещо общо с Вас господине …- знаеше как да се оправя Маргото.
- Петър Димитров, приятно ми е! – каза го и хвана нейната замръзнала и мокра ръка, като кой знае защо я стопли в своята.
- Не съм ви питала…- една бучка заседна в гърлото и, не можеше да продължи..Отдръпна ръката си и просто се опита да добие едно каменно изражение.
- А, аз на кого имам честа да се натрапвам? – продължи духовито Димитров.
- Не е важно за Вас и за мен … - продължи да се отбранява Маргото
- Е, ще продължим аз съм сигурен, че в даден момент ще намерим пресечната точка . – каза шеговито Димитров.
Той си взе дълго кафе с мед, защо ли започна този мъж да и прави впечатление, обикновен флиртаджия, вярно с костюм, вярно не изглеждаше на повече от нейните години, но някак си тя, хм, тя, защо ли се отбраняваше толкова? Взе си и нейното дълго кафе с мед, а късметчето и гласеше „Любовта да те намери!”, хайде стига …

Следва продължение...