автор: traveling_musician

Живеем във затворени пространства,
а времето съвсем не го боли.
Обичаме се, мразим се безкрайно
и все се търсим между две вълни.

Животът е явление странично,
понеже страда, даже - безпричинно.
Природата споделя свойто име
със женственост от крехкост и невинност.

И затова не знаем колко сме богати,
щом имаме понятие за клетва,
събрана в грозен грач на гларус,
прелитащ над небивали морета...