автор: apostola

Замислен съм и ме боли,
че времето в дъга захожда.
Навън е хладно и вали,
и гръм сърцето ми пробожда.

Сърцето ми на две дели:
едната половинка- в мене,
а другата- за теб! Нали
любовен пръстен ще надене?

И двамата с едно сърце
ще си живееме задружно.
Прегърнати с по две ръце
и друго май не ни е нужно.

Но вън гърми! И вън вали!
А ти не си сега до мене.
От този гръм и дъжд дали
любовта ни се променя?