автор: razkrivashtiq

Една жена навънка аз видях,
какъв човек е тъй бързо разбрах,
прегриза тя недъгавост, изпитах страх,
необяснимо колко силен беше моят страх.

Изсмя се на сълзите, тъй бързо се изсмя,
помислих си че има съдба да е сама,
защо да не е сама, защо да не е сама,
изпъжда всяка болка тя просто със замах.

Красива бе, това също видях,
от красота, омраза и страх подгонен бях,
красота ме гони като кола рали,
омраза, страх са кучета, логично е нали?

Сакатите осмива, бързо проумях,
деца с дрипи осмива, това го осъзнах,
гълъб с човка превита часове аз бях,
жестокост факла заслепяваща, ослепях.

Как само ослепях, един ритник видях,
с виждащи очи по пътя сляп вървях,
с гледащи в жената спокойно аз вървях,
това не е просто грях, това не е просто грях.

Намачкване видях, ловях ехиден смях,
уплашен, тъжен бях, ах господи как бях,
едно момиче мина от моя клас видях,
тя позна жената която не познах.

Смути се и уплаши и избяга тя,
защо така забрави кажи за любовта,
лицето променила си и не го познах,
преди много години аз с тебе бях.

Не те познах и много бе ме страх,
това не е просто грях, това не е просто грях,
щом че си ти разбрах аз вцепенен мълчах,
два пъти аз наистина не те познах.

30.04.18