автор: ivliter

Изчезват пролетните цветове,
поглъща ги на лятото зеленото пришествие.
В горещините, замлъкват птиците,
преди мелодиите им да съм запомнил.
В забравените песни на сърцето
ще вложа нови думи,
но дали ще бъдат благозвучни и красиви
както в старите,
родени в поривите на летящата ми младост?
Стопяват се благоуханията пролетни
в дъха на спарено и застояло.
Не може да е вечна пролет,
както не може
завинаги да си останеш млад.