автор: fluBalu

Виж, Българийо, как вънка куково лято се плези
и се люшка на люлката, вързана с вятърни връви.
Занеси му от хляба си сух най-големия резен,
па запей за реката, в която душите потъват.

Нека звънне гласът ти, да тропне по глухите къщи,
да разплаче очите им слепи, додето прогледнат,
за да видят как сетните питомни вълци се връщат
и целуват ръцете ти с обич, родена последна.

Тази късна любов, милосърдния залък на Господ,
разцъфтяла сред пусти села е блажена от зрялост,
както зреят овошките, с толкова плам медоносен,
че плодът им на мирния, светъл живот е възхвала.

Плодовете вкуси и запей за децата си, майчице!
Подивялата глутница утре по път ще ги срещне.
Ако твоите блудни деца безутешно заплачат,
ще усетят, вълчетата как ги прегръщат човешки.

Цвета Иванова