автор: liulina

Сметох набързо под сурдника,
скрих си трохички от вчера,
като мишчица, скатала за бъдника,
туй дето не може да вечеря …
Толкова кратък денят е до заника,
мога само да надничам,
на големия камък из зад задника,
от страх на човек не приличам …
Портфолио чуждица целофанена,
градя я да ме видят чудна,
а не съм млечна, а съм марципанена
и си спя дълбоко още несъбудена …
Жаба съм, а гьолът ми е тесен,
много жаби в него все ми крякат,
духовита щеше да е моята песен,
ако по бутчето не ме ощипа ракът …
То на никой и не трябва да се сърдя,
матрицата ми е статична, приземена,
закотвена съм да не мърдам,
затуй небе не мога да зачена …

ДС liulina